Родителската среща: 3 въпроса, които да си зададем

Чудно би било, ако родителските срещи си имаха страшен саундтрак, защото има ужасно много родители, които изпадат в ужас от тези сбирки. Но не се страхувайте! Има три въпроса, които може да си зададете, за да спрат да се потят дланите ви, а и да ви помогнат по време на срещата с учителите на децата. 

Преди срещата: "Какво ще чуя?"

Родителските срещи са нещо като детската версия на професионалното самооценяване. Напоследък повечето работодатели изискват от персонала си да се самооценява. Същото може да направите и с детето си. Ако се запитате "Какво ще чуя?", може и да се предпазите от кофти изненади. Нещо повече, това е страхотна тренировка за детето. Да го помолите да помисли за няколко минути каква би била гледната точка на учителите му:

- ще ви даде поглед към това кои свои страни вижда като силни и слаби;
- ще му даде възможност да упражни самооценка и да помисли по друг начин за поведението и работата си в училище; 
- ще предупреди и двама ви за евентуални проблемни точки.

После задайте и на себе си същия въпрос. Бъдете възможно най-честни относно притесненията си. Ако имате въпроси или се тревожите за някой предмет или конкретно поведение или случка, запишете си го. Заслужавате отговори. Помислете си за нещата, които детето ви прави добре, за да видите дали преподавателите също са ги забелязали.

По време на срещата: "Какво мога да науча за детето си?"

Бихте ли искали безплатна консултация с експерт по детско развитие... някой, който познава добре детето ви, прекарал е много часове с него, в които го е наблюдавал и е общувал с него, който е обучен професионалист с години опит в работата с деца, и който е готов да сподели съвети как да направите най-доброто за детето си и как да изкарате най-доброто от него? Страхотни новини! Точно това може да получите на такива срещи. Възползвайте се от времето, за да съберете мнения и предложения от учителите за това как детето ви да получи страхотно образование.

Помнете: вие сте най-големият експерт за собственото си дете. Без значение колко добре учителите познават учениците си, вие познавате детето си по-дълго. Не се притеснявайте да споделите нуждите, навиците и възможностите му. Добрите преподаватели биха искали да чуят информация за детето ви от вас точно толкова, колкото и вие от тях. 

Съвет: Учителите трябва да предоставят много информация на много родители за ограничен период от време. И се изморяват. Ако очаквате по-сериозен разговор, донесете на учителя чаша кафе. А ако разговорът не потръгне, уговорете си среща за продължение. 

След родителската среща: "Какви действия трябва да се предприемат?"

Това звучи като корпоративна стратегия, но е добър начин да прескочите подробностите и да си изясните, ако нещо трябва да се промени. 

Първо се запитайте: "Какво предложение чух повече от веднъж? Какво притеснение или възможност произлязоха от това? Какво може да се подобри?" Ако не сте сигурни, попитайте учителите в имейл. 

След това питайте и детето си. Ще трябва да му разкажете за разговорите с преподавателите, но това така или иначе е добра идея. Постарайте се да включите хубавите неща, които сте чули; лесно е да се концентрирате върху проблемите, но това вкарва на децата усещането, че са много зле в училище и изобщо не им помага да се развиват. 

След като споделите какво сте чули, спрете. Без значение какво си мислите за това, което са ви разказали - страхотно или ужасно, или нещо по средата - дайте шанс на детето да изрази собствените си впечатления. Помолете го да помисли за действия, които може да предприеме. Те може и да са "Продължавай със страхотната работа!" Обикновено учителите имат някакви предложения и ако изберете най-важните от тях, може да дадете на детето си нещо конкретно, което да подобри.

Концентрирайте се върху даден проблем и, ако трябва, си запишете в календара да проверите какво се случва с него след няколко дни или седмици. 
Родителските срещи ни дават шанс да покажем на децата си, че образованието им е важно - както за нас, така и за тях. Това е страхотен начин да им покажем колко ги обичаме и колко вярваме в тях.

Източник: today.com